Покрай всичкото това следпразнично говорене за детоксикация и отслабване и покрай безбройните планове за новата година се замислих за гимназията.
По-точно, за нещо, което учехме в девети клас, ако не се лъжа, когато се изучаваше древногръцка литература – представата на древните гърци за красивата душа в красиво тяло или така наречената калокагатия. Която е свързана с подобната идея на римляните за здравия дух в здравото тяло.
Въпросът с физическата и душевната красота е много интересен за мен. От една страна е въпросната калокагатия, според която двете са в неразривна връзка и едното не е възможно без другото. От друга са историите, които всички сме чували като деца (аз лично си спомням поне една, която ми разказваше баба ми) – как красивата душа може да се крие и в не толкова красива или дори грозна обвивка.
/Само една скоба. В приказките я има идеята за грозното отвън, което е красиво отвътре – спомнете си например за грозното пате. Само че накрая патето все пак се превръща в красив лебед, което спокойно може да се тълкува като необходимост вътрешната красота все пак да е подкрепена и от външна./
Няма да избирам една от двете възможности най-малкото защото смятам, че физическата красота е нещо 1) субективно и 2) променливо.
Обаче съм сигурна в едно – хармонията в душата, чистотата на организма и щастието в живота са неща, които могат да повлияят външния вид. Убедена съм, че ако се замислите за щастливите хора и щастливите моменти около себе си, ще се съгласите, че душевното щастие има своите физически измерения. Неслучайно казваме, че някой сияе, когато е щастлив, че очите му блестят, че сякаш се носи във въздуха.
И пак се връщаме към древните гърци с леко потискащото усещане, че нищо ново не сме открили от Питагоровата теорема насам, осъзнавайки, че вътрешната хармония наистина ни прави по-сияйни и по-красиви.
Затова се замислих, че след като от няколко дни темата на Arteka.bg е детоксикацията на тялото, би следвало да добавим и една нова тема, която е неразделно свързана с първата – темата за детоксикацията на душата.
За нея обаче ми е трудно да посоча хранителна добавка. Едва ли ще успеете да прочистите душата си с едно хапче сутрин на гладно.
Тогава как?
Отговорът на този въпрос може да е много дълъг и пак да не ти помогне по никакъв начин по простата причина, че всяка душа си има свои собствени токсини, от които трябва да се отърве. И все пак ще опитам с няколко рецепти, пък дано помогнат.
Напълни душата си с радост
Душата не е нещо разтегателно. (Тя не е и нещо физическо, а някои казват и че не съществува, но това е тема на друга дискусия.) Затова най-сигурният начин да изгониш токсините от нея е да я напълниш с радости. А начини за това – колкото искаш.
Кажи на любим човек, че го обичаш. Кажи на близък приятел защо го цениш. Направи неочакван подарък на някого около себе си. Може и на себе си, въпреки че щедростта е по-добър подход от егоизма.
Стани по-добър в нещо
Ученето ни не свършва в училище. То започва там. И ако там е било малко или много задължително и не винаги интересно, след това вече от нас зависи какви нови неща ще учим. Това е свобода, която трябва да използваш – да си избереш нещо, да станеш по-добър в него, да изучаваш нови неща и места, да бъдеш откривател. Няма как да завъдиш токсини в душата, ако всеки ден се стараеш да се самоусъвършенстваш.
Почивай си пълноценно
Работата, ученето, времето със семейството, близките и приятелите – всичко това са много важни неща, само че покрай тях не трябва да забравяш нещо още по-важно – себе си. Вярно, по-горе казахме, че егоизмът не е най-добрата детоксикация, но всъщност зависи как го използваш.
Добрата употреба на егоизма е да отделяш време за пълноценна почивка сам за себе си и сам със себе си. Всеки има нужда да прекарва малко време с мислите си, с любимата си книга или с любимия си филм, който е гледал вече десет пъти. Пълноценната почивка е време, което е само за теб, в което не се съобразяваш с никого, не гониш уговорени срещи, никой не те чака и не потропва изнервено, че закъсняваш.
Махвай с ръка
Често хората около нас правят глупости. Понякога дори ни нараняват, макар и не нарочно. Задълбаването в такива неща е сигурна рецепта за трупане на негативни емоции и токсини в душата.
Затова махвай с ръка и забравяй малките неща, с които са те ядосали хората около теб. Замисли се дали това, с което са те ядосали, наистина е толкова сериозно и дали си струва да го мислиш. И ако отговорът е “не”, просто го забрави.
И накрая…
Усмихвай се повече. Това е сигурно средство срещу всякакви токсични натрупвания и в душата, и в тялото. Малко са ежедневните проблеми, които не можеш да решиш поне отчасти с една усмивка 🙂
Още по темата – върнете се на ден 1 от нашата 30-дневна програма за детоксикация на душата и тялото или разцъкайте категорията „Съвършенство“!

Pingback: Arteka.bg | 30 дни детоксикация: ден 11. Музика за душата
Pingback: Arteka.bg | 30 дни детоксикация: ден 17. Спортът и детоксикацията