Буря на Сатурн – снимка на НАСА, направена с телескопа „Хъбъл“
Преди няколко рождени дни някой ми разказа за Сатурновата дупка – състояние, което ни връхлита около 40 дни преди рождения ни ден и което се характеризира с някаква форма на депресия по повод на това, че сме на път да остареем с още една година.
И наистина – с наближаването на тази дата, която като ставахме на 5 години ни се струваше вълшебна като книжка с приказки и която с годините малко по малко загуби вълшебството си, сякаш наистина навлизаме в един период на равносметка, на размисли за това къде сме и къде бихме искали да сме и на въпроси от сорта на „И сега накъде?“.
Иначе казано, цялата тая работа със Сатурновата дупка изглежда много логична и направо задължителна.
Даже, ако не изпадате в Сатурнова дупка преди рождения си ден, би следвало да се замислите и да се поправите в най-кратък срок.
Дали?
С наближаването на рождения си ден се замислих дали наистина е толкова логично, нормално и неизбежно човек да изпада в меланхолия и дълбоки житейски размисли по повод на това, че прибавя още една година.
И се сетих за „Уилям Шекспир – пълни съчинения“ – една страхотна постановка на театър „199“, която гледах с едни също толкова страхотни хора преди известен брой години.
По-точно, сетих се за диалога на Хамлет и Офелия:
Хамлет: Върви в манастир!
Офелия: Защо в манастир? По-добре на фризьор!
И в един момент, в който според женските списания трябва да съм в дебрите на Сатурновата дупка и да ме е налегнала всичката мъка на света, отговорът на Офелия се превърна в новия ми подход към рождените дни, отминаването на годините и сложните житейски въпроси:
По-добре на фризьор.
Защото Сатурновата дупка и изобщо каквито и да било дупки просто не отиват на нещо толкова хубаво, каквото е един рожден ден. Ден, в който отбелязваш, че си изживял още една година с любимите си хора (и животни – едно от тях в момента наблюдава с такъв котешки интерес как пръстите ми чаткат по клавиатурата, че почти очаквам да скочи и да добави нещо към размислите ми; или да ме издере – което дойде първо).
Също и ден, в който започваш новата си година. А всяко ново нещо по дефиниция трябва да е хубаво, макар и да предполага нещо непознато. Иначе щеше да ни е страх да завиваме зад ъгъла.
По-добре на фризьор.
Защото всякакви минорни настроения при наближаването на един рожден ден могат да се неутрализират, като направим нещо мъничко за самите себе си.
Което ми напомня за още нещо – едно прекрасно пожелание, което получих за един минал рожден ден: „Пожелавам ти да обичаш себе си, защото само така можеш да обичаш другите.“ Звучи егоистично, но всъщност е точно обратното – създавайки щастие сам на себе си, ти започваш да даваш щастие на хората около теб. Когато се усмихнеш, това кара тези, които те обичат, да се усмихнат с теб. Усмивката е едно от най-заразните неща на света.
Затова е най-добре човек да се откаже от всякакви планове за посещаване на дупки – Сатурнови или други – преди рождения си ден. Има къде-къде по-приятни места, където да очакваш новата свещичка на тортата си.
Казано по друг начин…
Защо в манастир? По-добре на фризьор!