To’ak
$260 за 50 грама шоколад не звучат като особено добра сделка, но производителите на шоколада To’ak имат обяснение за високата цена на лакомството си.
Тот е бивш инвестиционен банкер от Уолстрийт, който се е преквалифицирал в производител на шоколад. Въпреки че за момента продукцията му е на доста високи цени, той предполага, че до 10 години пазарът за скъп шоколад не само ще е развит, но дори ще е пренаситен. Затова той не се притеснява, че от общо 574 шоколада от първата партида за момента са се продали под 200.
Външният вид на 50-грамовото блокче е доста изискан – то се продава в дървена кутия, има сериен номер, ръководство за употреба и пинсети за дегустация, направени от испански бряст. Идеята на пинсетите е да не пипаш шоколада с пръсти, за да не го развалиш с мазнината по кожата си.
Всичко това все още обаче не обяснява цената.
Според Тот причината е старомодният начин на производство, което започва в една далечна долина в Еквадор.
То започва с екип от 14 фермери, които берат какаовите зърна, стриват ги с помощта на устройство на няколко века, завещано от техните пра-прадядовци и ги опаковат на ръка.
Самите зърна обаче са в основата на цената.
Когато се озовал в Манаби – крайбрежна провинция в Еквадор, известна като „сърцето на страната на какаото“, – Тот толкова много се вклюбил в околния пейзаж, че използвал всичките си спестявания, за да основе екологичния резерват Jama-Coaque.
Това му спечелило доверието на местна група фермери от Пиедра де Плата, които му показали една недокосната долина с какаови дървета от сорта Fino y de Aroma. Това дърво, което било почти унищожено от гъбично заболяване през 1916 г., се смята за свещения Граал на какаовите зърна.
Долината предлага идеални условия за отглеждане на какаови дървета – 30% слънце и 70% сянка, осигурени от множество дървета, разположени като балдахин – портокал, грейпфрут, лайм, манго, гуава. Тези дървета заобикалят долината, като същевременно обогатяват почвата с хранителни вещества, а под тях растат какаовите дървета.
Самите фермери имат родословно дърво, подобно на това на какаовите дървета. Тот казва: „Хората, които са посадили тези дървета, са дядовците и прадядовците на мъжете, които днес берат плодовете им.“
Подобно на хората, дърветата също се променят с поколенията и с течение на времето дърветата и техните плодове стават все по-различни от първоначалните екземпляри. Затова Тот и неговия екип от фермери изпращат листа от дърветата за ДНК анализ, опитвайки се да разберат доколко новите какаови дървета се различават от най-старите си прадеди. Те се надяват да успеят да въпроизведат и запазят характеристиките на най-старите дървета в долината, които според Тот са по-малко от 200 на брой. Той обяснява, че онова, което ще берат след 50 години, няма да е същото като това, което берат днес.
Плановете са производството на какао и шоколад да върви паралелно с опазването на природата и екосистемата. И, докогато е възможно, да продължава производството на шоколада To’ak с 81% какао.