Зумба!
Южният ритъм кънти в главата ти, а мелодията му сякаш движи цялото ти тяло. Скачаш, изпълняваш стъпки, с които учудваш сам себе си, дивееш в един фитнес танц, в който изгорените калории са почти толкова, колкото забавлението.
Това е зумба или поне аз така я виждам. Тренирала съм много малко, но и това ми е достатъчно, за да смятам, че изгарянето на мазнини е невероятно преживяване, когато се прави с танц и усмивка.
За всичко това всъщност ме подсети Даяна – едно момиче, което обича зумба и обича да пише. Като редактор във Vratovrazka.bg тя взе интервю от треньора по зумба Даво Гарсия (пълния текст можете да видите тук).
Четейки за целия светоглед на този положителен човек, се подсетих колко зареждащо нещо е зумба и дори се вдъхнових да започна отново да ходя. Защото поддържането на добрата форма не става със самомъчение и неприятни усещания (е, може и да става, но не е там въпросът). Става тогава, когато самото движение те изпълва с живот, с радост, с усещането, че ще политнеш, защото стресът и грижите са се изпарили и тялото ти е леко като перце.
Ще си позволя да цитирам едно друго момиче, което в една друга фитнес зала каза нещо кратко и просто, което описва за мен живота на човека като едно безкрайно движение. Движение както буквално, така и духовно.
Думите й бяха: „В живота има две важни неща: любовта и залата.“ ОК, може да звучи ексклузивно, но наистина и двете са движение, и двете са самоусъвършенстване, и двете са самия живот.
Вдъхновихме ли ви? Знаете ли къде са ви маратонките и анцугът? Няма значение какво е вашето движение, дали е зумба, тичане в парка или каланетика, важното е да не спирате. Да се движите с тялото и с духа си.