Сладки за Свети Валентин

Свети Валентин или Трифон Зарезан – на 14 февруари всеки избира кое от двете да празнува и дали да празнува изобщо.

Аз избрах да направя сладки.

По-скоро ще да са за Свети Валентин, отколкото за Трифон Зарезан, защото на червеното вино май повече му отива суджук, отколкото сладки.

Поводът така или иначе няма чак такова значение. Важното е да има сладки.

Честно казано, не съм много добра в печенето на сладки и си избрах тази рецепта малко наслука, донякъде защото ми хареса идеята за сладки с крема сирене.

Както казваше рецептата, първо направих тестото от 1 чаша бяла захар (аз използвах пудра, защото такава имах), 1 ч.ч. разтопено масло (използвах малко по-малко, защото една цяла чаша масло ми се стори твърде много и твърде мазно), 100 г крема сирене, щипка сол, 1 яйце (рецептата е само с жълтък), 1 ванилия и 1 лимонова есенция (течна). Оригиналната рецепта беше с бадемов екстракт, но тъй като пазарувах в последния момент, не можах да намеря такава екстра в близкия магазин, затова се наложи да проявя творчество. В резултат на това сладките се получиха с много свеж лимонов аромат.

С една дума, взех каквото реших от рецептата и останалото понаместих в зависимост от това какво имаше в кухнята и в магазина 🙂

Всичко това го разбих добре с миксера и добавих малко по малко брашното (2 1/4 чаши). След това пак разбърках, докато сместа стане хомогенна. Не беше много лесна за разбъркване, аз даже добавих още малко разтопено масло след брашното.

Получи се това:

Цялото това нещо се оставя в хладилника за поне 8 часа. Аз го направих вечерта, а самите сладки правих на следващата сутрин.

Процедурата на следващата сутрин започва с набрашняване на чиста повърхност.

Според рецептата тестото се разделя на 3 части и се работи с тях една по една, като тези, с които в момента не работите, ги връщате в хладилника. Аз това не го правих, защото се оказа, че тестото е станало много твърдо заради маслото и нямаше как. Напротив, оставих го на стайна температура (даже и в топла вода за малко), за да мога да работя с него. Иначе наистина количеството е доста голямо за една тава сладки. Аз направих около една четвърт от него, останалото стои в хладилника и чака.

Та, взима се част от тестото, разточва се (с точилка, но после може да се действа и с пръсти, защото е много меко, като постои на стайна температура) и започват да се изрязват сладките. Междувременно се включва фурната (на 375 градуса или на 4), за да е загрята.

Формите, разбира се, са сърчица. Само че моите са доста малки (около 2 на 3 см), което на мен лично не ми хареса. Следващия път ще си купя по-големи сърца.

Така оформените сладки се слагат внимателно, една по една, в тавата, като сме покрили дъното с хартия за печене.

Пекох ги без да им слагам нищо отгоре, защото щях да им правя глазура. Ако няма да им се слага глазура, преди печенето се намазват с разбито яйце и по желание се поръсват със захарни фигурки.

Пекат се около 10 минути или докато станат златисти, а през това време приготвяме глазурата.

Тя се прави с една чаена чаша захар (пудра в моя случай) и около 20-30 грама разтопено масло. Тези две неща се разбиват с миксер, след което към сместа се добавя малко прясно мляко (1-2 супени лъжици) и пак се разбива.

И понеже все пак трябва да е цветно и весело, към глазурата се добавя малко сладкарска боя. В магазина имаше само оранжева и лилава, така че действах с тях.

Разделих сместа за глазурата на две и едната оцветих в оранжево, а другата – в лилаво.

Междувременно сладките са готови:

Време е да ги полеем с глазурите.

Освен сладкарските бои, съм се подготвила с цветни кокосови стърготини (в четири цвята), шоколадови и захарни пръчици.

Иначе казано, следва най-забавната част: цапотенето. Правила няма. Заливаш с глазурата както ти дойде наум, след което поръсваш с пръчици и/или стърготини.

Резултатите:

Опитът от цялото упражнение показа:

Нямаше да е лошо да имам по-големи формички, както и повече цветове за глазурата. Но иначе резултатът е добър, а самото преживяване беше много приятно. Хубаво е да отделиш време, да направиш нещо хубаво и да се порадваш на резултата. Опитайте – с тази или с друга рецепта – и споделете с нас във Фейсбук какво се е получило!

И не забравяйте – духът на всеки празник идва от собственото ни отношение към него.