Като цяло пролетта е сезонът, който традиционно свързваме с новото начало.
Като цяло ние от Артека.бг не сме традиционалисти. И смятаме да обявим тази есен за есента на новото начало.
По този повод ще ви разкажа една история.
Тя е за времето и е доста проста и последователна, но за мен има по-друг смисъл от буквалния.
Това е историята за един последен летен ден и за един плаж.
Плаж в края на лятото
В края на лятото плажът е особено преживяване. Все ти се струва, че това са последните мигове слънце, че времето ей сега ще се развали, бурята ще се разрази над вълните и това официално ще е последният плаж за това лято.
И обикновено така и става. Както слънцето е измамно силно, а водата е толкова топла, че чак не ти се вярва и си мислиш, че лятото едва започва, идват облаците, дъждът и гръмотевиците.
Да се къпеш в морето под дъжда е прекрасно и аз лично го обожавам. Един от най-хубавите ми летни спомени още от училище е точно такъв плаж с една от най-добрите ми приятелки. Той завърши с къпане под дъжда и притичване към най-близкото кафене, където да се подсушим, и всичко това на фона на бургаския плаж, който опустя за секунди, изпразнен от всички онези, на които водата им беше дошла в повече. (Аматьори.)
Но през лято 2016 дори и моят ентусиазъм не стигна. Последният плаж, за който разказвам, беше придружен с наистина силен дъжд, украсен с една доста наблизо паднала гръмотевица. С една дума, нещата някакси не предразполагаха към баня и нашата групичка от пясъка бързо-бързо се озова – къде? – пак в кафе край плажа.
Кафе, чийто покрив течеше и което не беше точно подслон. Но хубавото на есенния плажен дъжд е, че обикновено не продължава дълго. И че след него идва същото измамно слънце, което се смее и те лъже, а ти искаш ли искаш да му вярваш: „Сега започва лятото. Сега започва…“
Но, измамно или не, слънцето е силно и започва да суши разровения и ударен от гръм пясък. И някакси денят продължава. Летен и настойчиво хубав, като за края на едно лято.
Слънце след дъжда
Та, всичко това, освен история от уикенда, е и история за новото начало. Което може да е една дъждовна, красива есен, шумоляща с тихите си сутрешни стъпки по сухите листа.
И накрая на тази история-вдъхновение срещнах един тигър, един крокодил и една костенурка.
Тигър
Крокодил и костенурка
Костенурка
Крокодил
Шарена група в тревите край Аркутино, която напълно подхождаше на настроението ми – едновременно носталгично и блажено, едновременно детско и зряло, едновременно тъжно и очакващо. Настроение, което казва: „Нещо хубаво започва в края на лятото.“
Ако се съмнявате, следете Arteka.bg и страницата ни във Фейсбук, където непрекъснато ще ви посочваме доказателства за горното твърдение 🙂 И не се плашете от дъжда.
Както казват Touch and Go, „Life’s a beach“… Със слънцето, с дъжда и с всичко останало.
Пътека към плажа